Беларуската зона, която е махната от картата, се нарича радиационно екологичен горски резерват. През повечето селища тук не минават пътища. Единствения начин да стигнеш дотук е да караш някой трактор или да вървиш пеша.
Ако си уморен, винаги има пейка, където да седнеш.

А ние можем да седим и да гледаме чернобилската Ниагара. Радиационното ниво тук е като в Киев, да стоиш на този мост е по – безопасно отколкото да стоиш на доста мостове в други европейски градове ... но това е в Черние, ако продължиш още няколко километра нататък, можеш да получиш доза радиация. Гайгеровият брояч трябва да е включен.

Най – накрая тук имаме селище. Безименно.

За мен е трудно да опиша какво чувствам като дойда в селище без хора, но ще опитам – първо е чувството, че съм оглушала. Тишината е огромна. Няма пеещи птички, няма вятър, нищо, което да разбие тази тишина. Селища по – живописни от градове, къщите и бараките не изглеждат реални. Всичко изглежда като нарисувано и чувствам, че влизам в тази рисунка.

Изберете глава --> Интродукция ... Време за тръгване ... Храсти ... Хранителна кошница ... Пристигане във Вилча ... Нощно Черние ... Алфа, бета, гама ... Дупка на картата ... Безименно селище ... Смирновка ... Постоянен президент ... Гроб на незнаен войник в незнайно селище ... В град от Земята на вълците ... Комин и хладилник ... Центъра на Полеское ... Да запазим града ... Край на пътуването.