Интервюта и материали от и за свидетели
Предишна тема  |  Следваща тема  >

Създайте нова тема  Напишете отговор
Чернобил > Категория - Общи въпроси

Автор Съобщение
hrisi_plamenova
Редовен потребител
Редовен потребител


Регистриран на: 06 Май 2007
Мнения: 30
Интервюта и материали от и за свидетели   Отговорете с цитат   

Като начало дано това ми хареса, макар че може да сте го чели.

"Отецът от Чернобил": Тук е стъпвал апостол Андрей Първозвани
Автор Владимир Свистун
петък, 28 юли 2006


Мнозина познават отец Николай Якушин като "отеца от Чернобил". Той е възродил храма "Св. пророк Илия" в Чернобил след дълги години запустение. Вече пет години отец Николай е начело на енорията, чието паство са т. нар. "самоволни заселници" – хората, заселили се (или по-точно върнали се по домовете си) в зловещата трийсеткилометрова "зона на отчуждението" около Чернобилската АЕЦ, без да имат официално разрешение за това.



Отче, през тази година се навършват 20 години от Чернобилската катастрофа. Спомняте ли си онзи страшен ден?

В онзи ден никой не подозираше нищо. Беше сиво утро преди Страстната седмица. Хората вече бяха започнали да се готвят за великденските празници, и аз отидох на пазар за продукти за празничния обяд. Тогава видях по пътя откъм Киев да се движат автоколони с военни, пожарникари, медици – всичките в противогази. Хората ги гледаха, но през онези времена никой не ги информираше за нищо, и те решиха, че се провеждат поредните учения. Въпреки че бяха забелязали, че вече няколко дни от станцията се разнася пушек. Но и това не ни смути много, защото там често ставаха всякакви произшествия. Чак по-късно почнахме да се досещаме, че се е случило нещо страшно.

На 5 май казаха, че Чернобил трябва да се изсели. За един ден нашият град опустя. Казваха ни, че го напускаме временно. Имаше паника, никой не искаше да изоставя родните си места. Хората плачеха, особено старите. По-старото поколение чувстваше, че повече няма да се върне.

Кога решихте, че трябва да възстановите храма и енорията в Чернобил?

Аз съм свещеник в този храм от пет години и съм ръкоположен именно тук. Преди хиротонията Негово блаженство (митрополитът на Украйна Владимир – б. пр.) ми възложи послушанието на пазител на чернобилската църква. Сред моите задължения влизаше и търсенето на средства, за да се предотврати нейното пълно разрушаване. Гражданската ми професия е инженер, но аз винаги съм бил привързан към храма, в който са били певци моите дядо и прадядо. След това ме ръкоположиха и аз поех този "чернобилски кръст". Въпреки че това е храм на един разрушен, опустошен град, богослуженията при нас събират повече хора, отколкото в обикновените енории.

Кои са вашите енориаши?

Най-вече "самоволните заселници". И щяха да са още повече, ако не бяха разхвърляни по различни населени места. Невинаги е лесно да преодолееш по двайсет-трийсет километра дотам и обратно, но през Великия пост постеха и идваха всички. Няма невярващи хора в Чернобил!

Какво е да си пастир на хора, живеещи в радиоактивна зона? Различават ли се те от миряните в една обикновена енория?

Ако самият аз не бях чернобилец, те нямаше да ме приемат. Хората тук са особени. Те нямат къде да отидат, те са затворени и необщителни, гледат на света по-своему. И въпреки това те са живи души, трябва им храм. Мъката, родена от катастрофата, не е изчезнала. И човекът, който живее тук, търси Бога.

Когато започна да се говори, че ще има ново принудително изселване, заселниците ми заявиха, че никъде няма да мръднат оттук. "Отче, ние ще останем около вас и нашата църква", казаха те. Те знаят, че храмът не е нещо, което можеш да сринеш с булдозер – и да го разрушиш, църквата, общината от хора, събрани в името на Христос, ще остане.

От друга страна, самият храм "Св. Илия" – на фона на полуразрушения град – внезапно се появява зад порутените блокове и гордо изправен върху хълма над Припят той прави невероятно силно впечатление. Тук дори и най-големият атеист ще го полазят тръпки.

Аз смятам, че върху Чернобил няма да бъде турен кръст. Това е свято място. Тук е имало цели три храма, чиято история се губи в ХV век, а самият град е връстник на Киев. Според преданието, тук е стъпвал свети апостол Андрей Първозвани. За това пише и в летописите.

Действително, чернобилската енория е уникална…

Истина е. В Чернобил идват представители на международните организации, известни политици, журналисти. Никой не отминава нашия храм. Понякога казвам на шега на моите енориаши, че нашата енория е "християнско-политическа". Със своето съществуване ние доказваме, че независимо от всичко Православието винаги е било и ще бъде главната духовна опора на Украйна.

Не само в Украйна е известна чудотворната икона на св. Николай, която се пази във вашия храм. Разкажете ни за нея...

Иконата на св. Николай от храма "Св. Илия", нарисувана през ХVII в., се смята за чудотворна. Историята й се губи през вековете. След като бях ръкоположен, аз възобнових пеенето на акатистите на св. Николай. Мина време и хората започнаха да ме питат: "Отче, да не сте подновили иконата?" Наистина, тъмното преди изображение на светеца се просветли. Тогава си спомних за летописите и изследванията на историка Похилевич, в които се говори за особеното почитане на Мирликийския чудотворец в Чернобил. Старите хора разказваха, че тази икона е помагала на много хора, тя така е наречена и в летописите – "изцеляващата мнозина". Светецът е пазел храма и след катастрофата, когато тук не е останал нито един богомолец. След изселването на жителите е имало опити за грабеж. В първия случай закачили с въже вратата на клисарската стая. Въжето се скъсало и шибнало единия от грабителите по лицето – той едва не загинал на място. Вторият път крадците се вмъкнали в храма през прозорците в купола, но моментално си плюли на петите. После ми разказаха как е станало – грабителите помислили, че в храма има пазач. "Гостите" се изправили лице в лице срещу светеца и страшно се изплашили.

През 1996 г. цялата чернобилска зона беше в огън. Горяха горите, торфените блата, огънят започна да доближава и жилищата на заселниците. Вярващите отвориха храма, взеха иконата на св. Николай и обиколиха с нея Чернобил. Пожарите и самозапалванията спряха моментално.

Помнят за иконата и нашите чернобилци, които живеят в други градове – отвсякъде ни се обаждат с молби да донесем иконата. Тя е била вече във Фастово, Бяла Църква и други места.

В момента иконата е в Беларус…

Поканиха ни нашите съседи – това стана в рамките на мероприятията, посветени на 20-годишнината на Чернобилската катастрофа. Беларус пострада от взрива повече от Украйна. По благословение на митрополит Владимир иконата в края на февруари прекоси границата и се намира в момента в Минск. Пред нея се молеха първите лица на държавата, в това число и президентът Александър Лукашенко, множество духовници и вярващи. Никога няма да забравя как на границата белоруските граничари свалиха фуражките си и се поклониха благоговейно на светинята. При посрещането на иконата в храма всички хора паднаха на колене и свещенослужителите носеха светинята над главите им. Гостуването на иконата в Беларус стана символ на единението на нашите братски православни народи.

Как православните християни в Чернобил ще отбележат 20-годишнината от трагедията на АЕЦ?

По християнски. Забележително е, че 26 април – скръбна дата – се пада по време на Светлата седмица. Скръбта се побеждава от християнската радост за възкръсналия Христос. Смятам, че това е знак за бъдещето възраждане на тази земя. Към този момент ние ще завършим вътрешното изписване на храма, а може би ще реставрираме и иконостаса. Планираме и да посадим на хълма "Св. Илия" градина, наречена "Градина на възраждането", в която ще има вишни (символ на Япония – първата страна, пострадала от ядрената трагедия в Хирошима), ябълки (символ на славянските страни като знак на надеждата, че последиците от катастрофата ще бъдат преодолени) и калини (символ на живота). Ще повикаме за това първите лица на държавата и нашите епископи. До църквата ще бъде издигната паметна камбана, която през нощта на 26 април в 1.23 ч. след полунощ ще забие в памет на трагедията, случила се преди 20 години.

Какво бихте казали на чернобилци в преддверието на скръбната дата?

Струва ми се, че през тези години всички жители на Украйна са станали чернобилци. Тази невидима беда вече е проникнала навсякъде. Много вода е изтекло оттогава и върви разбери кой човек ще бъде засегнат от последиците на катастрофата. Умират хора, които не са виновни за нищо. Аз искам да пожелая на всички Божията милост. Бог е милостив към човешкия род, и при никакви обстоятелства не трябва да изпадаме в отчаяние. Не трябва да искаме правосъдие от Бога, а преди всичко да си зададем въпроса: а какво сме направили ние, за да предотвратим тази глобална катастрофа? Защо и досега живеем в блудство, разврат, тънем в сребролюбие и омраза към ближния? Искам да пожелая на всички нас надежда, че ще се поправим, и да се надяваме, че повече няма да има "падащи звезди", и "пелинът" (1) ще престане да трови душата ни и да вгорчава нашия живот.

(1) "Чернобил" значи "пелин" на украински. Отец Николай има предвид пророчеството от Апокалипсиса: "От небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част на реките и върху водните извори; и името на тази звезда е "пелин"; и третата част от водите стана на пелин и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили" (Откр. 8: 10-11). Много хора в Украйна и Русия свързват това пророчество с чернобилската катастрофа
_________________

Понякога хората се оказват много малки в големите си амбиции!!!
Мнение Съб Май 12, 2007 9:29 pm
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Sunny
Dictador
Dictador


Регистриран на: 22 Апр 2006
Мнения: 1003
Местожителство: Някъде там ...
  Отговорете с цитат   

Много интересна история.
Благодаря, че я сподели.
Усмивка
_________________

Мнение Вто Май 15, 2007 8:52 am
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер

Създайте нова тема Напишете отговор
Бърза навигация
Идете на:   

Часовете са според зоната GMT + 2 Часа.
В момента е: Сря Юни 29, 2022 5:15 pm
  Покажи мнения от преди:       

Powered by: phpBB © phpBB Group