Глава 1 : Призрачния град – Интродукция.

Името ми е Елена. Аз управлявам този уебсайт и нямам нищо за продан. Това което наистина имам е моят мотор и абсолютната свобода да го закарам там където любопитството и дяволската скорост биха ме отвели. Тази страница се поддържа от автора, но когато Интернет трафика е силен, тя може временно да не функционира. (бел.ред. Буквален превод от оригиналния текст.)

Каране на мотор.

Аз карам мотор цял живот и през годините съм имала няколко различни мотора. Аз приключих търсенето на перфектния мотор с покупката на един Кавазаки Нинджа, който е със 147 конски сили, една сериозна цифра, бърз е като куршум и е удобен за дълги пътувания. Това са подробностите за мотора, с който пътувам доста и една от предпочитаните от мен дестинации ме отвежда на север от Киев, към т.нар. Чернобилска „мъртва зона”, която се намира на 130 км от моя дом.
Защо предпочитана? Ами защото може да се кара дълго по празни пътища. Всички хора са си отишли от там, а природата е супер. Има красиви гори и езера. На местата, където камиони и военни превозни средства не са ходили от години, пътищата са в същото състояние като преди 20 години – с изключение на факта, че може да има избуяла трева на места. Времето не разрушава пътищата, затова те могат да останат същите докато не бъдат отворени за нормален трафик отново … което сигурно ще стане най-рано след няколко века.

Рентгени.

За да започнем нашето пътуване трябва да научим нещо за явлението радиация. Много е просто и устройството, което използваме за да измерим нивото на радиация, се казва гайгеров брояч. Ако направите измерване в Киев, ще измерите около 12-16 микрорентгена на час. В някой обикновен град на Русия или Америка, той ще покаже 10-12 микрорентгена на час. В центровете на много европейски градове се измерват 20 микрорентгена на час, нищожна цифра. 1,000 микрорентгена са равни на 1 милирентген и 1,000 милирентгена са равни на един рентген. Или 1 рентген е с 100,000 пъти по-голям от средната радиация в нормален град. Доза от 500 рентгена в рамките на 5 часа е фатална за хората.
Интересното е, че доза с 2,5 пъти по-голяма от гореспоменатата е достатъчна да убие пиле, а 100 пъти по – голяма доза убива кълвач. Такова количество енергия не може да бъде измерено в Чернобил сега. В първите дни след експлозията, на някои места около реактора са измервани 3,000-30,000 рентгена за час. Хората от пожарната, които били изпратени да гасят пожара в реактора, били „изпичани” на място от гама лъчението. Останките от реактора са били погребани в един огромен саркофаг от стомана и бетон, в днешни дни определено е безопасно да се пътува до района на реактора – доколкото не се отдалечаваме от пътя и не си пъхаме носа където не ни е работа ………
Картата горе показва цялото наше пътуване през мъртвата зона. Радиацията отиде в почвата и от там в ябълки и гъби. Радиацията, обаче, може да бъде възспряна от асфалта, което прави карането на мотор през зоната възможно и в наши дни. Никога не сьм имала проблеми и с хората с дозиметрите, които се намират в пунктовете за проверка. Те са експерти и ако открият радиация на превозното ти средство, следва химически душ. Не броя двата пъти, когато „експерти” се опитаха да намерят извинение да пуснат душ на мотора, просто защото имаха проблеми по – скоро в областта на физическата биология отколкото в биологичната физика.