Глава 7 : Преминавайки през град Чернобил.

Адът около Чернобил очевидно се е превърнал в рай за дивите животни – или поне за тези живеещи на повърхността. Не е имало хора да се грижат за тях, но едва ли някой напълно разбира как ядрените отрови са повлияли на животинската генетика, на посоката на тяхната миграция и на техните връзки със заобикалящите ги „здрави” зони. Имало е гротескни мутации, но зоолози отхвърлят това твърдение. Популациите на вълци и диви прасета се увеличавали бързо. Те окупирали изоставените къщи. Те били любопитно неагресивни по тези места. Може би това има нещо общо с храната, която е била в изобилие за всички видове, само че заразена. Не е учудващо отвреме навреме да се види вълк, лисица, диво прасе или сърна, пресичаща пътя.

Това са коне на Пржевалски. Някой докарал две от тези животни от Азия преди няколко години, на тях има харесало тук и сега има три стада, бягащи из зоната на Чернобил. Те са много неспокойни и винаги се движат. Те имат праисторически вид. Зоолози също докарали два американски бизона в зоната, но идеята да ги отглеждат не проработила. Мъжкият бизон избягал. Не знам дали е бягал от радиацията или от своята половинка, но последно е бил видян в Беларус, насочвайки се на запад. Може да е решил да се върне в Америка.

Това е градчето Чернобил – цялото население беше евакуирано през 1986 г. – но доста след като опасността ги е притиснала. Те бяха евакуирани в базата на ядрените работници. Някои все още живеят там, това е най – сигурното място в зоната. Там гайгеровия брояч отброява между 20 – 80 микрорентгена, в зависимост от точното място, където седите.

Ние преминаваме покрай базата.