Пролетта на 2007

Има само една лечебна сила, и това е природата.
(Артър Шопенхауер)

Любимо ми е това, че тези пътищата не са преминавани от години. Понякога поставям дърво на пътя за видя дали някой друг преминава от тук. И когато се върна пак тук след година или две виждам, че поставеното от мен дърво на пътя не е преместено, от което съдя, че все още нямам последователи.

Чернобил е толкова лесно да бъде забравен понеже е познат единствено сам на себе си. През първата година след катастрофата ние не искахме да споделяме историята си със света, сега не можем да го направим, защото ни е трудно на самите нас да си я спомним. Всички тези останки от това трагично събитие са спомен, слаб и обезобразен от времето. В бъдеще, незаинтересоваността на хората ще задуши малкото останало жерава докато накрая тя също ще изгасне. След това Чернобил ще остане да съществува в съзнанието на няколко изключителни личности и на самата природа.
(Journals, Юни 2006)

Тези къщи вече принадлежат на природата …

… а тази къща, чиито основни са били издигнати от земята, сега се връща обратно.

Сърни и елени пресича улицата и прескача в градините. Сега това е техният дом и тук изобилства от тях. Чувствам се сякаш съм в зоологическата градина, освен разбира се, че в зоологическа градина аз съм свободна, а те са обекта на интерес и наблюдение. Но тук те са свободни, а аз съм просто обект на тяхното любопитство. С други думи в зоологическата градина всички тези същества са събрани единствено с цел нашето забавление, докато тук в Чернобил ние сме тези, който биват наблюдават за удоволствие.

Какво е най-забележителното в контраста между светът на цивилизацията, който е нашият свят и този на природата. Светът на цивилизацията е физически, докато Черние е метафизически свят, където „мета“ значи „след„, Чернобил е светът след физиката. Светът на природата не нещо, което съществува от само себе си, показва как този свят е бил милиони години преди нас и как ще бъде след нас, докато цивилизацията е само външен вид, не е „просто там„, и не се самоподдържа. Тя е изкуствена и разчита на инженерството и на науката да я поддържат. Ако искаме да се възползваме от предимствата на цивилизацията, но не сме готови да предпазим себе си с поддръжка на цивилизацията ни сме загубени. В момента ние откриваме себе си без цивилизацията. Просто натискане на грешният бутон и всичко отива направо в праисторическото си състояние. Когато се огледаме наоколо и видим тази цивилизация да се изпарява във въздуха, подобно на фата моргана. Примитивната гора се появява по родните си места, точно както завесата на цивилизацията покри чистата природа, сега тя я дърпа на обратно.

15-20 години хората все още живеят в някой от тези села. През 1991 най-висока радиация измерена там където живеят хора е била 2000 микро рентгена за час. Нивото е намаляло от тогава, а също така и хората.
Най-високото ниво, което измерих в населен район през 2006 беше 250 микро рентгена на час, което е близо до това, което UN официално наричат „приемливо“, но не наистина безопасно за хора да населят тези места.

Днес нивата тук варират от нормално до около стотина или дори хиляда микро рентгена, но тази картина не отразява реалната ситуация. Гайгеровият брояч просто показва силуета на радиацията, външните очертания, сянката. Тялото на радиацията може да бъде открито и проучено само през специален анализ. И през най-деликатния джобен детектор за радиация, ние виждаме не повече от върхът на айсберга. Чрез четене на гайгеровия брояч ние разбирам толкова малко за радиацията, колкото ако съдим по корените на това дърво гледайки неговата корона.

Четенето на гайгеровият брояч ни казва повече от колкото четенето на официалните доклади, но ни казва по-малко от колкото ако четем книгата на природата. В Чернобил четенето от книгата на природата е лесно, тук фактите говоря сами красноречиво истината … на където и да се обърна се препъвам във фактa, че хората са извън закона и са забранени до живот. Напрягам се да чуя с надеждата да получа отговор, но всичко, което мога да чуя е гласът на природата силно казвайки на човешката раса – НЕ СИ МИ НУЖЕН!

Това е мемориал посветен на Втората Световна Война

Ето и още един от Великата Патриотична Война.

Този мемориал е посветен на Гражданската Война. През 1921 Червената Армия сразила войската на Бялата армия на бойното поле. Иска ми се да си носех металодетектора и да мога да направя разкопки на това поле. За съжаление, цялото историческо богатство на Чернобил е изгубено за археологията. Загубено завинаги и аз винаги ще съжалявам за това.

Има повече от 2,000 мъртви градове и села в радиус от 250 км (155 мили) около Чернобилският реактор. Всяка година аз пътувам и виждам все повече и повече разрушени места.

Единствените сгради, който не са разрушени са църквите. Пътувайки през целият Чернобилски регион до сега не съм видяла разрушена църква.

Мародерите са суеверни и се страхуват да ограбват църкви. А също така членовете на близките църковни общности се грижат да поправят разрушените църкви на няколко години, така че те приличат на самостоятелни острови, който ще останат по-дълго от всички други сгради в областта.

Докато пътувам през зоната често посещавам тези църкви. Преминавам през храстите до вратата – тя е отключена и вътре няма никой. Нито свещеник, нито миризма на тамян, нито горящи свещи само няколко евтини икони, хавлии, малко радиоактивни библии и стенописи на светци на стените. Проверявам за да съм сигурна, че библията е оставена отворена на страницата с предсказанието за възрастта на пелина. След това оставам за кратко съзерцавайки. Гледайки радиоактивната икона на Исус се питам , „Колко ли дълго тези църкви ще съществуват тук? Нима може да съществуват без хората?“
Оставям отговора на този въпрос на някой който ще пътува от тук в бъдеще, а аз се връщам обратно на пътя за да продължа моето пътуване.

Царството на Плутон Чернобил фоторепортаж 2008
Чернобил фотоалбум „Царството на Плутон“

„Царството на Плутон“ е фото есе на мъртвата зона около Чернобил, където неочаквано се случи най-унищожителната ядрена катастрофа на 26.Април.1986. Тези снимки излагат неоспоримото доказателство срещу суетата на инженерите и бюрократите служейки, като доказателства срещу тези, който говореха колко ядрената енергия е напълно безопасна. Моля споделете вашето копие на „Царството на Плутон“ с вашите приятели, съмишленици и познати.
„Царството на Плутон“ е цветно списание съдържащо много снимки от Чернобил. Напечатано е с бели твърди корици. Размера на страниците е 8.5″ x 11″ (21,2x 27,5см).
Продажбата на тази книга набавя средствата нужни за идеята ми за подпомагане на тези хора, който все още живеят в изоставените селища и градове на Чернобил. Купувам брашно, захар и други неща от първа необходимост и ги занасям на тези места където съм виждала един или двама души да живеят в цялото село.
Бидейки дизайнер на книги реших да не полирам тази книга. Вярвам, че някой неща са по впечатляващи когато ги оставим несъвършени, тогава когато са напълно завършени.
За дарение от 35 долара или повече, ще ви изпратя книгата „Царството на Плутон„, която ще бъде доставена международно. Таксите по изпращането са за моя сметка, когато дарението е на препоръчителната граница. Моля не забравяйте да добавите вашият адрес в полето за съобщения към превода в PayPal.
За всички проблеми с доставката или нещо подобно пишете ми на: elena@elenafilatova.com
КЛИКНЕТЕ НА БАНЕРА ОТДОЛУ ЗА ДА НАМПРАВИТЕ ВАШЕТО ДАРЕНИЕ ПРЕЗ PAYPAL И ДА ПОЛУЧИТЕ „ЦАСТВОТО НА ПЛУТОН“ С АВТОГРАФ

Важно : Даренията се извършват през ситемата на PayPal, и са директно към сметката на Елена. Нашият проект не получава или пренасочва никакви средства към себе си.