Глава 2 : 600 години.

В петък вечер на 25 април 1986 г., екипът на реактор Чернобил-4, подготвя тест за следващия ден, за да види колко дълго турбините ще продължат да се въртят и да произвеждат енергия ако електричеството угасне. Това бил труден тест, но е правен и преди. Като част от подготовката на теста, те изключили някои критични контролни системи – включително механизмите за автоматично изключване.
Малко след 1 часа през нощта на 26 април притокът на хладка вода спира и енергията започва да се увеличава. В 1.23 часа операторът изключва реактора в неговия режим на малко енергия и домино ефект от предишни грешки причинява остро повишаване на енергийното равнище, което води до огромна парна експлозия, която отнася 100 тонния капак на помещението, в което се намира ядрения реактор.
Някои от 211 контролни бутона присветват и след това втора експлозия, чиято причина все още е обект на дискусии между експертите, изхвърля фрагменти от горящия радиоактивен горивен склад и позволява въздух да нахлуе вътре – окислявайки няколко тона графитни блокове. Ако графит започне да гори е много трудно да бъде спрян. Огънят е овладян за 9 дни като върху горящата зона са хвърлени 5,000 тона пясък, доломити, олово и т.н. от хеликоптери. Радиацията е била толкова интензивна, че много от тези смели пилоти загинали.
Точно този графит е проводника на голяма част от радиацията в атмосферата като големи количества атмосферна радиация са измерени чак до Швеция – на хиляди мили разстояние. Причините за инцидента се описват като фатална комбинация от човешка грешка и неперфектна технология. В съотвествие с дълга традиция в съветската съдебна система, всички хора, работили в тази смяна са пратени в затвора, независимо от това, което точно работят. Човекът, който се опитал да спре верижната реакция в един последен опит да спре разтапянето на реактора бил осъден на 14 години затвор. Починал три седмици по – късно.
Радиацията ще остане в областта на Чернобил в следващите 48,000 години, но хората може би ще започнат пак да населяват района след около 600 години – плюс минус 3 века. Експертите предричат, че дотогава най – опасните елементи вече ще са изчезнали – или ще бъдат достатъчно погълнати от остатъка от световния въздух, почва и вода. Ако нашето правителство може по някакъв начин да намери парите и политическата воля да финансира необходимото научно изследване, може би ще бъде намерен начин да се неутрализира или изчисти замърсяването и по – скоро. В противен случай, нашите далечни последователи ще трябва да чакат радиацията да намалее до поносимо ниво. Ако използваме най – оптимистичния научен вариант, този момент ще бъде около 300 години от сегашния … други учени казват 900 години. Аз мисля, че ще са 300, но хората често ме обвиняват в оптимизъм.

Спомням си …

В украинския език (където не харесваме да казваме „the”) Чернобил е име на един вид трева. Тази дума кара всички хора тук да настръхват. Причината може би е, че Библията споменава тази дума в книгата с предсказанията – в предсказанието за края на света …

Предсказание 8:10 И третия ангел пя, и падна голяма звезда от рая, грееща сякаш е лампа, и тя падна във реката, на мястото където водата се пръскаше като естествен фонтан.
Предсказание 8:11 И името на звездата е Чернобил. И част от водата се превърна в чернобил; и много хора умряха във водата, защото бяха отнесени.

Ако кажа на някого, че отивам към „мъртвата зона” … първата реплика в най – добрия случай е: „Ти луда ли си?“
Моят баща казваше, че хората се страхуват от смъртоносни неща, които не могат да видят, да почувстват и да помиришат. Може би това е защото тези думи са добро описание на самата смърт.Баща ми е ядрен физик и ме е научил на много неща. Той много повече се притеснява от скоростта на моя мотор отколкото посоката, в която отивам.

Моите пътувания до Чернобил не са като разходка в парка, но рискът може да бъде управляван. Аз винаги ходя сама, е понякога има човек с мен, но никога в компанията на друго превозно средство, защото не искам някой да дига прах пред мен.
Аз бях ученичка през 1986 г. и няколко часа след инцидента, баща ми ни натовари всички на влака към къщата на баба. Баба ми живее на 800 км оттук, а баща ми не беше сигурен дали това е достатъчно далеч да сме далеч от обсега на големия лош вълк, наречен ядрено разтопяване.
Комунистическото правителство, което беше на власт тогава запази този инцидент в тайна. В Киев, хората бяха карани да участват в глупавия парад по случай Деня на Труда, организиран от властта, а тогава обикновените хора започнаха да научават новината за инцидента от чуждестранни радиостанции и роднини на тези, които починаха. Истинската паника настъпи 7-10 дни след инцидента. Тези, които бяха изложени на крайно големи нива ядрена радиация в първите 10 дни, когато инцидента все още беше държавна тайна, включително нищо неподозиращи посетители на зоната, или починаха или имат сериозни здравословни проблеми.

Да отиваме на север.

Време е да се повозим. Това е нашият път. Няма да има много коли по пътищата в района. Това място има много лоша слава и хората се опитват да не се навъртат наоколо. Колкото по – надалеч отиваме, толкова по – евтина е земята, толкова по – малко са хората и толкова по – хубава е природата … това е обратното на което и да е такова място в света – и прогноза за това което ще се случи, хората сигурно някога ще се завърнат по тези места.
Като преминем 86-ия километър, ние намираме гигантско яйце – което маркира мястото, където цивилизацията, както знаем, свършва – и започва пътешествието из Чернобил.Някой е донесъл това яйце от Германия. То представлява нещо като символ на прекъсването на живота чрез удар в сърцето. Не знам дали този символизъм е окуражаващ или не. Както и да е, то кара хората да се замислят, а за нас е последният шанс да се запасим с храна, ставаща за ядене, питейна вода и незамърсено гориво. Нашият път оттук нататък е постепенно смрачаващата се картина на обезлюдени градове, празни села и изоставени ферми …

Радиацията падала неравномерно, оставяйки някои места живи и други мъртви. Това е изоставено селище, намиращо се на 50 – ина километра на запад от реактора. Нивото на радиация тук е 50 – 70 микрорентгена на час, все още е високо, за да се завърнат хората да живеят тук.