Глава 3 : Разхождам се наоколо.

Пътищата, които водят на места, където никой не живее, са блокирани.

Но те са блокирани за колите, не и за мотоциклетите. Добрите момичета отиват в рая. А момичета на бързи мотори отиват където си поискат.

Това е което е останало от плодородно селище с население от 4,500. То се намира на 50-ина километра на юг от кота 0 – реактора.

Този стар човек живее в Чернобилската зона. Той е един от 3,500 човека, които или са отказали да напуснат или са се завърнали по домовете си след разтопяването от 1986 г. Аз се възхищавам на тези хора, защото всеки от тях е философ по свой си начин. Когато попиташ дали се страхуват, те казват, че е все едно дали ще умреш вкъщи от радиация или на някакво непознато място от носталгия по дома. Те ядат храна от собствените им градини, пият млякото на собствените им крави и твърдят, че са здрави…но старият човек е един от само 400, които са оцелели до наши дни. Той може би скоро ще се присъедини към 3,100 съседи, които спят вечен покой в земята, където са техните домове. Оказва се, че хората с най – голям кураж са били първите умрели тук. Явно този факт е верен навсякъде.