Глава 9 : Ядрен завод.
Обикновено, в тази част на пътешествието, гайгеровият брояч „загрява” доста и това важи за цялата тази зона. Сбирката от дървета пред мен е наречена червена или „магическа” гора. През 1986 г. тази гора станала червена от радиацията. Тя била изсечена и трупите от нея били заровени на метър под земята. Асфалта тук показва между 500 и 3000 микрорентгена в зависимост от това къде точно стоите. Това е между 50 и 300 пъти повече от радиацията в нормална обстановка. Ако продължа 10 метра напред гайгеровия брояч ще е с твърде малка скала, за да може да регистрира радиацията. Ако продължа няколко стотин метра към реактора радиацията става 3 рентгена на час, което е с 300,000 пъти над нормалното. Ако продължа да вървя към реактора може и да не съм жива довечера. Може би затова я наричат магическата гора. А също така ще вляза с кожените ми дрехи за каране на мотор в гората и мога да изляза като рицар със сияеща сабя.
Това е територията на ядрения завод. Гайгеровият брояч тук също показва между 500 и 3000 микрорентгена на час.
Заводът беше окончателно затворен през 2000 г. Трябва да бъде направен скоро и нов саркофаг, тъй като първият беше набързо построен и вече е започнал да се разпада. Много малко радиация от тази в саркофага наистина е изчезнала. Повече от 90 процента още е в него. Чувала съм, че с всичкия бетон, с който е направен саркофага, конструкцията е станала тежка … някой ден тя може да падне, радиацията да отиде в подпочвените води и Европа да остане без вода.