Глава 33 : Алфа, бета, гама.

Трудно е да намериш партньор за нощно каране. Всеки път като доведа някой тук ме пита защо гоним жабите в Черние, а не пием бира в някой бар … Аз им казвах, че да изпушиш два пакета цигари в бар може да е по – опасно за здравето от карането до Вилча, но те искаха да се махнат оттук по какъвто и да е начин. Хората смятат, че тази земя е скапана.
Аз лично не вярвам в истории за мутанти или за чернобилски снежен човек. За мен е интересно място.

В околностите на Вилча, моят модерен гайгеров брояч разчете 109 mR/hr, градчето се намира на 40 километра от реактора, в посоката, в която са отишли първите радиоактивни облаци.
Време е да научим няколко прости неща около видовете радиация.
Лъчите, които могат да преминат през нас, са т. нар. гама радиация, тя може да се наслагва и ние можем да преценим колко тази радиация уврежда здравето. Гама лъчите са почти идентични рентгенови лъчи. Рентгеновите лъчи „се произвеждат” от хората, докато гама лъчението се случва в природата. Гама лъчението още се казва космическа радиация. Всеки, който лети високо със самолет, е изложен на 25 mR/hr космическа радиация. Гама лъчението е най – достъпният вид радиация, който може да Ви докара проблеми веднага. Това лъчение е нещо като невидими куршуми, които могат да убият за часове, докато алфа и бета радиациите са нещо като бомба със закъснител. С вдишването на радиоактивния въздух тези радиации влизат в човешкото тяло, настаняват се там и след наколко години експлоадират във вид на ракови клетки. Бета лъчението има повече маса и по – малко енергия от гама лъчението, така че не прониква толкова дълбоко. По принцип алфа радиацията не може да се движи повече от 4 – 12 см. (1-3 инча) преди да спре, така че спокойно можем да играем билярд с топки от чист плутоний. Мъртвите клетки по нашата кожа ще спрат бета радиацията, т.е. дори и да жонглираме с топки от плутоний ще е безопасно, само не ги поглъщайте.

Ако пътуваме през зона, където нивото на радиация не надхвърля 100 mR/hr, тогава за един час ще получим същата доза гама лъчи, която получава пътникът в самолета от Киев за Лондон за няколко часа от неговото пътуване. Аз не летя до Лондон, но мога да си позволя пътувания до Вилча.
За нещастие, не можем да преброим броя на алфа и бета частиците, които вдишваме, това е най – лошото. В първите години след нещастието, би било самоубийство да се пътува оттук с открито превозно средство, но нещата са се променили от 1986 г., сега радиацията е отишла в почвата и живее в краставици и гъби.
В днешни дни да имаш гайгеров брояч в магазин за зеленина е толкова полезно колкото и в района около трагедията. Няма начин да ми продадат радиоактивни краставици, понеже моят приятел, „инспектора”, може да мери алфа, бета, гама и рентгенови лъчи.
Сега е време да се махаме оттук и да продължаваме нашето пътуване на дневна светлина.