Глава 34 : Каменния път.

Ние сме на границата, знакът ни приветства на всичките 16 езика на републиките от бившия СССР.

На по–новите карти Земята на вълците се появява като една голяма дупка. Обезлюдени градове, села както и пътища са махнати от картата. Те не искат някой случаен шофьор да се появи на пътища, които не са „здрави” от гледна точка на околната среда.
Граничната бразда е широка. Земята все още не се е преборила с границата. Ако свърнем от главния път и пътуваме успоредно на границата, ще минем през мъртви села и никога няма да знаем от коя страна на границата сме.

Ние пътуваме докъдето свършва асфалтовия път, след това изоставяме возилото и продължаваме да вървим пеша. Няма нужда да се притесняваме да оставим кола или мотоциклет, никой няма да ги намери, тук шанса да срещнеш някого е равен на шанса да срещнеш някой на Антарктида.
Пътният знак показва дистанцията до някое селище.

Това е някакво сгушено гнездо. Но птичките отдавна са излетели.