Глава 35 : Безименно селище.

Беларуската зона, която е махната от картата, се нарича радиационно екологичен горски резерват. През повечето селища тук не минават пътища. Единствения начин да стигнеш дотук е да караш някой трактор или да вървиш пеша.
Ако си уморен, винаги има пейка, където да седнеш.

А ние можем да седим и да гледаме чернобилската Ниагара. Радиационното ниво тук е като в Киев, да стоиш на този мост е по – безопасно отколкото да стоиш на доста мостове в други европейски градове … но това е в Черние, ако продължиш още няколко километра нататък, можеш да получиш доза радиация. Гайгеровият брояч трябва да е включен.

Най – накрая тук имаме селище. Безименно.

За мен е трудно да опиша какво чувствам като дойда в селище без хора, но ще опитам – първо е чувството, че съм оглушала. Тишината е огромна. Няма пеещи птички, няма вятър, нищо, което да разбие тази тишина. Селища по – живописни от градове, къщите и бараките не изглеждат реални. Всичко изглежда като нарисувано и чувствам, че влизам в тази рисунка.